Забелязали ли сте някога, че сте заобиколени от котки?
Не една котка.
Не две котки.
Котки. Навсякъде.
Пристигате в Истанбул, мислейки, че сте дошли да видите Айя София, Синята джамия, Големия пазар и Босфора.
Котките обаче имат други планове.
Те вече са там.
И по някакъв начин изглежда, че точно знаят къде принадлежат.
Първото ми подозрение, че истанбулските котки знаят нещо, което ние не знаем, започна около Айя София.
Можете да се възхищавате на огромния купол, византийските мозайки и вековната история...
…и после внезапно да забележите котка, седнала наблизо, сякаш лично е надзиравала строителството.
Някои котки могат да бъдат открити около градините и околните улици, докато други уверено заемат пространствата около входа и близките дворове.
И те изобщо нямат интерес да бързат.
Туристите бързат.
Ръководителите на групи бързат.
Фотографите бързат.
А котката?
Котката седи.
Наблюдава.
Осъжда.
Възможно е да мисли:
"Отново човек прави снимки на мен."
Дори има известна фелинологична асоциация с Айя София чрез Gli, обичаната котка, която стана международно известна, защото прекарваше голяма част от живота си около паметника.
Така че може би Айя София не принадлежи само на историята.
Може би тя принадлежи и на котките.
Тогава открих нещо още по-изненадващо.
Котки в магазините.
Разходете се през старите квартали и базари на Истанбул и може да откриете котка, седнала удобно вътре в магазин, сякаш работи там от двадесет години.
Една може да спи до килими.
Друга може да седи сред сувенирите.
Трета може да е позиционирана перфектно близо до входа, очевидно отговорна за посрещането на клиентите.
И не изглеждат като улични котки, които случайно са се заблудили навътре.
Изглеждат като служители.
Единственият проблем е, че все още не съм виждала такава с име.
Възможно е мениджърът да го крие.
Тогава има котките от бреговете на Босфора и Мраморно море.
Разходете се край морето и дръжте очите си отворени.
Може да видите котки, седнали на скалите, пейки до водата.
Някои сядат там, наблюдавайки паромите.
Други наблюдават рибарите.
Други просто гледат към Босфора, сякаш обмислят смисъла на живота.
Подозирам, че те вече знаят отговора.
Риба.
Ако обичате котки, Истанбул е по същество огромен музей на открито за котки.
И за разлика от повечето музеи, експонатите се движат.
Ето някои места, където Ниобе препоръчва да държите очите си отворени:
Около Айя София, Синята джамия, площад Султанахмет и околните стари улици, котките често се появяват в градини, тихи ъгли, стени и входове.
Вземете си време.
Погледнете под пейките.
Погледнете до старите каменни стени.
Погледнете близо до кафенетата.
И понякога погледнете зад гърба си.
Има разумна вероятност котка вече да ви следва.
Около Големия пазар и по-малките улици наблизо, котките често могат да бъдат открити, седнали около магазини, дворове и тихи ъгли.
Някои изглеждат да имат отлични бизнес инстинкти.
Знаят точно кога пристигат туристи.
Знаят точно кога се появява храна.
И по някакъв начин са овладели изкуството да изглеждат гладни веднага след като са нахранени.
Разходете се около Кулата Галата, малките улици на Галата и надолу към Каракой и ще намерите много фелинови жители.
Те сядат на стъпалата.
Те спят до врати.
Те заемат столове в кафенета.
Те наблюдават хора, които се качват по хълмовете.
И понякога ви поглеждат, сякаш да кажат:
"Защо се качвате по този хълм? Явно има по-добър начин."
Може би са прави.
Цветните улици на Балат и Фенер са друго чудесно място за любителите на котки.
Погледнете около старите къщи, стълбища, стени, малки кафенета и тихи странични улици.
Тук котките изглеждат идеално подходящи за квартала.
Цветни къщи.
Стари врати.
Перило, окачено над улицата.
И котка, седнала точно на правилното място, за да изглежда вашата снимка, сякаш сте я планирали.
Вие не сте го направили.
Котката го направи.
Прекосете до азиатската страна и популацията от котки определено не е изчезнала.
Около Кадакьой и Мода, котките могат да бъдат открити в паркове, улици, кафенета, градини и покрай водния бряг.
Мода е особено приятна за бавна разходка.
И с „бавна" имам предвид скоростта на котка, която току-що е открила слънчево петно.
По крайбрежието и по-тихите улици на Ускюдар, обърнете внимание около парковете, стените и крайморските райони.
Гледката към историческия полуостров е невероятна.
Но не се изненадвайте, ако в крайна сметка направите снимка на котка вместо това.
Котката вероятно ще счита това напълно разумно.
Това ме изненада най-много.
Много от котките в Истанбул са изключително удобни около хората.
Не избягват непременно.
Седят спокойно до пешеходците.
Спят пред магазините.
Приемат малко внимание.
Някои дори ще се приближат до вас, сякаш имате среща.
И понякога една просто ще скочи на скута ви.
Понякога искрено се чудя дали Истанбул няма тайно Котешко училище за обществено поведение.
Урок първи:
Не паникьосвайте, когато туристите правят снимки.
Урок втори:
Никога не блокирайте напълно тротоара.
Урок трети:
Спете навсякъде, където има слънце.
Урок четвърти:
Приемайте храна от местни жители и туристи.
Урок пети:
Ако човек седне, незабавно проверете дали скутът му е удобен.
Урок шести:
Никога не разкривайте къде сте намерили най-добрата риба.
Тази информация е поверителна.
Разбира се, реалността е по-красива от моето въображаемо котешко училище.
Истанбул има дълга традиция на грижа за животните в квартала. Жителите и собствениците на магазини често осигуряват храна и вода, а котките са станали дълбоко вплетени в ежедневието на града.
Те не са просто посетители.
Те са част от Истанбул.
След като срещнах толкова много от тях, започнах да мисля за моя първоначален въпрос.
Знаят ли котките в Истанбул нещо, което ние не знаем?
Може би знаят къде са най-добрите гледки към Босфора.
Може би знаят коя пекарна има най-прясна закуска.
Може би знаят кой алея е най-тиха.
Може би знаят кога пристига паромът.
Или може би просто разбират нещо, което хората са забравили.
Не винаги ви трябва план.
Понякога просто трябва да седнете на слънцето.
Наблюдавайте лодките.
Слушайте града.
Насладете се на малко внимание.
И ако някой ви предложи удобен скут...
приемете го.
Това може всъщност да е тайната на Истанбул.
Така че следващия път, когато посетите Истанбул, не следвайте само картата.
Следвайте любопитството си.
Следвайте малките улици.
Погледнете във дворите.
Погледнете до древните стени.
Погледнете около кафенетата и магазините.
Погледнете покрай скалите на Босфора.
И, най-важното...
следвайте котката.
Защото котката може да познава Истанбул по-добре от всяко пътеводител.
И ако една внезапно започне да върви пред вас, не се притеснявайте.
Може би ви води на някое специално място.
Или може би просто отива вкъщи за обяд.
В всеки случай...
аз бих я последвал.
Идете с мен отвъд известните паметници и открийте малките улици, скритите ъгли, увлекателната история, местния живот...
…и, разбира се, котките, които изглеждат, сякаш притежават целия град.
Искате ли да ме последвате в моите изследвания?