Аксос, днес известен като Хасакой, е историческо село в региона Нигде в Кападокия и едно от бившите гръцкоправославни селища в Централна Анатолия. Въпреки че е много по-малко познат от Гореме, Ургюп или Деринкую, Аксос предлага важен прозорец към историята на кападокийските гърци и християнските общности, живели в този регион векове.
Исторически известно като Аксос, Аксо, Аксос или Наксос, селото е било едно от кападокийските селища, където православните християни са запазили своята местна форма на гръцки език. Общността е говорила отличителен кападокийски гръцки диалект, заедно с турски, което отразява сложната лингвистична и културна среда на османската Кападокия.
Посетители от началото на 20-ти век са описали Аксос като значително село. През 1911 г. британските учени Р. М. Докинс и У. Р. Халидей посетили селището, докато документират гръцките диалекти и ежедневието в Централна Анатолия. Техните фотографии предоставят ценен визуален запис на селото преди населенския обмен.
Историческите описания представят Аксос като предимно християнска земеделска общност. В началото на 20-ти век селото се състояло главно от традиционни къщи и било обградено от земеделския пейзаж на кападокийската равнина. Един съвременен отчет описва приблизително 800 къщи и отбелязва, че жителите говорят както турски, така и местния кападокийски гръцки диалект.
Селото също така разполагало с забележително религиозно наследство. Според исторически изследвания, Аксос някога е имал осем църкви и капели. От тях, църквата „Света Макрина" е най-важният оцелял паметник.
Църквата „Света Макрина" е каменна православна църква от 19-ти век, като съществуващата сграда е свързана с 1843 г. Архитектурата ѝ и оцелелите елементи предоставят важна връзка с религиозния живот на бившата гръцка общност в Аксос.
За посетители, заинтересувани от гръцката православна история, византийското и следвизантийско наследство, кападокийските гърци и християнската Кападокия, църквата предлага много различен опит от известните скални образувания и балоните с горещ въздух в региона.
Историята на Аксос се промени драстично след гръко-турския населенски обмен от 1923–1924 г., проведен според Лозанския договор. Като много гръцкоправославни общности в Кападокия, гръцките жители на Аксос напуснали Анатолия и били преселени в Гърция. Напускането на тези общности сложило край на вековното непрекъснато гръцкоправославно селско живеене в региона.
Хората от Аксос взели със себе си спомените, традициите, семейните истории и отличителния си диалект. Елементи от културното наследство на Аксос продължили да съществуват в общностите, създадени в Гърция, докато историческото село останало в Кападокия.
Днес селото официално е известно като Хасакой и принадлежи на района Нигде в Турция. Разположено е на около 28 километра северозападно от Нигде, в по-широкия кападокийски пейзаж.
Съвременният Хасакой е много различен от гръцкоправославното село, описано от пътешествениците в началото на 20-ти век. Общността, езикът и социалният живот са се променили значително след населенския обмен. Въпреки това, важни следи от по-ранното селище остават.
Църквата „Света Макрина", заедно с бившата гръцка училище и старото гробище с оцелели надгробни плочи, формират част от историческата памет на Аксос и предоставят физически доказателства за общността, която някога е живяла тук.
Аксос е особено подходящ за пътешественици, които искат да изследват по-малко познатата история на Кападокия. Вместо да посещават само известните туристически атракции на региона, пътуването до Хасакой позволява на посетителите да открият историята на реална кападокийска общност и да разберат как гръцките, православните християнски и анатолски традиции са съществували заедно в тази част на Централна Анатолия.
За тези, които проследяват кападокийското гръцко произхождение, изследват семейната история или изследват християнското наследство на Турция, Аксос може да бъде особено значимо дестинация.
Църквата „Света Макрина" и историческият Аксос следователно са повече от археологически обекти. Те са напомняне за жива общност, нейния език, вяра и традиции, както и за драматичните промени, които превърнали Кападокия в началото на 20-ти век.