В Истанбул има места, които гордо обявяват своята история.
А после има и такива, които почти нищо не казват.
Просто минаваш покрай тях.
Може да видиш стара фасада, красива врата или няколко гръцки букви, изсечени в камъка, и да продължиш разходката си, без да осъзнаваш, че току-що си преминал покрай малък парченце от гръцката история на Истанбул.
Това точно се случи с Ниобе в Кумкапи.
Докато вървеше през историческия квартал Контокали, днес известен като Кумкапи, близо до Гръцката православна църква „Агия Кириаки", нещо привлече вниманието ѝ.
Не беше известен паметник.
Не беше музей.
Беше стара сграда.
Но над нея, изсечена в камъка, имаше гръцки букви:
«ΦΙΛΟΜΟΥΣΟΣ ΑΔΕΛΦΟΤΗΣ ΗΩΣ ΑΝΙΔΡΥΣΑΤΟ»
Ниобе спря.
Каква беше тази сграда?
Кои бяха хората, които поставиха тези думи тук?
И какво представляваше Φιλόμουσος Αδελφότης Ηώς — Филомусос Аделфотис Еос?
Този малък надпис стана началото на още едно пътешествие.
Сградата е свързана с образователната история на гръцката православна общност в Контокали/Кумкапи.
Областта исторически е била дом на важна гръцка православна популация, а „Агия Кириаки" остана една от основните църкви на общността. Съвременните източници все още идентифицират „Агия Кириаки" като църквата на общността в Контокали.
Школите бяха съществена част от този общностен живот.
За гръцките православни общности в Константинопол църквата, училището, благотворителните асоциации и местните институции бяха тясно свързани. Образованието не беше просто за уроци в класната стая; школите помагаха да се запази езикът, културата и общностния живот.
Затова днес оцелелите сгради, свързани със schooling, са особено интересни.
Името Ηώς (Еос) е особено интригуващо.
Думата се отнася до Зора, въплъщение на зората в древната гръцка митология, и това име бе прието от няколко гръцки образователни и културни асоциации.
Изследванията върху гръцката общност в Контокали потвърждават съществуването на гръцка асоциация с името «Η Ήως». Проучване на документите на общността споменава гръцката асоциация на Контокали „Η Ήως" и записва кореспонденция, включваща нейните представители през 1922 г.
Това е важна подсказка, когато стоиш пред надписа.
Камъкът следователно не е просто декорация.
Той свързва оцелелата сграда с мрежата от гръцки общностни организации, които някога са функционирали в Истанбул.
Днес кварталът изглежда много различно от света, в който е функционирало училището.
Улиците са претъпкани.
Бизнеси заемат сгради, които някога са имали напълно различни цели.
Гръцкото население в квартала значително намалее.
Въпреки това понякога нещо остава.
Църква.
Фасада на училище.
Мраморен надпис.
Няколко гръцки букви.
И внезапно историческата карта на Истанбул отново става видима.
Това е това, което прави разходките през Кумкапи толкова възнаграждаващи.
Не винаги трябва да влизаш в музей, за да срещнеш историята.
Понякога историята е над вратата на една сграда.
Ниобе погледна надписа и естествено искаше да узнае повече.
Беше ли това някога момчишко училище?
Кои учеха тук?
Кой плати за неговото строителство?
Как изглеждаха класните стаи?
Колко деца влизаха през тези врати?
И какво се случи с училището, когато гръцката общност в Кумкапи започна да изчезва?
Тези въпроси може би са по-важни от самата сграда.
Защото те ни позволяват да си представим хората, които някога са ѝ дали живот.
Деца, пристигащи за уроци.
Учители, влизащи в класните стаи.
Родители, обсъждащи образованието.
Членове на общността, подкрепящи своето училище.
И квартал, в който гръцкият език някога е бил чуван естествено на улиците.
Изследванията върху образователните сгради в Контокали показват, че общността е имала повече от едно училище. Отчет от 2011 г., касаещ старото момчишко училище в Контокали (Αρρεναγωγείο), отбелязва, че друга училищна сграда е стояла до църквата „Агия Кириаки", докато старото момчишко училище, обсъждано в онзи статия, е било до „Паная Елпида".
Това прави откритието на Ниобе още по-интересно.
То предполага, че историята на гръцкото образование в Кумкапи не е била представена само от една сграда, а от по-широка образователна мрежа, свързана с църквите и институциите на общността.
Това е съветът на Ниобе:
Не гледай само известните паметници на Истанбул.
Гледай над табелите на магазините.
Гледай входовете.
Гледай мраморните плочи.
Гледай гръцките надписи.
Гледай сгради, които днес изглеждат обикновени.
Защото понякога един забравен надпис може да те отведе до история, която не се появява в обичайните путеводители за Истанбул.
И така продължават разходките на Ниобе.
Една улица.
Една сграда.
Един надпис.
Един въпрос.