Османската военноморска академия на Хейбелиада

Ниобе открива вековното военно училище, което все още пази Хейбелиада

Има моменти, в които се разхождате из Истанбул и изведнъж осъзнавате, че сградата пред вас е много по-стара и много по-важна, отколкото сте си представяли.

Това ми се случи на Хейбелиада.

Гледах внушителните сгради на военноморското училище до морето, когато открих нещо, което ме накара да спра.

1773 г.

1773!

Това означава, че историята зад тази военноморска институция започва преди повече от 250 години.

Погледнах отново към сградите и изведнъж те изглеждаха напълно различни.

Не гледах вече просто стара военна комплекс.

Представях си младите морски кадети, които някога са преминавали през тези терени, подготвяйки се за живот на море.

Военноморско училище, родено след морска катастрофа

Произходът на институцията води началото си от Османската империя през 18 век.

След османската морска катастрофа при Чешме през 1770 г. нуждата от по-добре обучени офицери става все по-ясна. През 1773 г., по време на управлението на султан Мустафа III, е създадено инженерно училище за флота в Имперския корабостроителен завод в Касъмпаша.

То е било известно като Терсане Хендесеханеси и по-късно се развива в Мюхендишане-и Бахри-и Хумаюн, Имперското военно инженерно училище.

Идеята е била изключително модерна за своето време.

Бъдещите морски офицери са нуждаели от много повече от смелост.

Нуждали са се от математика.

Навигация.

Картография.

Корабостроене.

Инженерство.

И разбиране на все по-усъвършенстваната технология на европейските военноморски войни.

Затова училището става част от османските усилия за въвеждане на по-европейски стил на военно и техническо образование. Историческите проучвания описват военни училища като това за някои от най-ранните институции, чрез които образованието по западен модел навлиза в османската образователна система.

А после идва Хейбелиада

Училището не винаги е стояло там, където го виждаме днес.

След различни промени и премествания, военноморското училище окончателно се прехвърля трайно на Хейбелиада около 1851–1852 г.

И тук историята става особено увлекателна.

Представете си Хейбелиада средата на 19 век.

Няма съвременни фериботи.

Няма туристи, блуждаещи из острова.

Няма смартфони.

Вместо това има море, плавателни съдове, морски офицери, инструктори и млади кадеты, подготвящи се за съвсем различен живот.

Комплексът на училището включва класни стаи, общежития, болница, аптека, библиотека и други съоръжения. Историческите отчети също отбелязват, че е въведена английска образователна система и че някои уроци са водени от английски инструктори.

Самото море е било част от обучението.

В крайна сметка това не са били просто ученици, изучаващи в класна стая.

Те са били подготвяни за Османския флот.

Можете ли да си представите кадетите?

Това беше въпросът, който не спирах да си задавам.

Как са изглеждали?

Как са се обличали?

Как са ходели?

Какво се случва, когато са се събуждали сутрин?

Представлявам си редове от млади кадеты, появяващи се в внимателно подредени униформи.

Облеклото им би отразявало военните реформи и променящите се европейски влияния по време на Османската епоха. До края на 19 и началото на 20 век османските военноморски униформи стават все по-разпознаваеми като модерни военни униформи, а не като традиционното облекло от по-ранните османски периоди.

А после си представям звука.

Прикази.

Стъпки.

Движението на млади мъже, подготвящи се за флота.

Можеби свирка от инструктор.

Можеби звукът на лодки, подготвени отдолу.

И над всичко това –

Мраморно море.

Разбира се, тук въображението трябва да остане въображение. Точната ежедневна рутина, униформите и церемониите се променят през дългата история на училището, така че не трябва да представяме всяка въобразена сцена като исторически документирана.

Но увлекателната част е, че самата институция наистина се е развивала непрекъснато, както военноморската технология, така и военното образование. През 19 век учебната програма включва все по-специализирано военно обучение, докато по-късните реформи носят допълнително европейско влияние.

Ще изглеждаше ли тяхното обучение познато днес?

По някакъв начин, вероятно да.

По друг начин, разликата би била огромна.

Морски кадет тогава все още е трябвало да има дисциплина, физическа издръжливост, технически знания, навигация и работа в екип.

Но представете си да учите навигация преди GPS.

Представете си да изучавате карти, знаейки, че вашите изчисления могат да определят къде ще отиде корабът.

Представете си да учите за парни машини в момент, когато парната технология трансформира военноморските войни.

И представете си да напускате класната стая и да тръгвате директно към морето, което сте били обучавани да командвате.

Училището въвежда четиригодишна академична програма през 19 век, като студентите се специализират в области като мореплаване, морско инженерство и корабоплаване. За практическо обучение е назначено и училищно плавателно съдо.

Тази комбинация от класна стая + инженерство + навигация + практично морско обучение е един от най-увлекателните аспекти от неговата история.

От Османския флот до съвременна Турция

Институцията оцелява огромни политически и исторически промени.

Османската империя изчезва.

Република Турция е основана.

Образователната система се променя.

Военноморските сили се променят.

И все пак дългата образователна традиция на институцията продължава.

Училището в крайна сметка се свързва с Военноморското висше училище, докато съвременната Турската военноморска академия окончателно се премества от Хейбелиада на сегашния си кампус в Тузла през 1985 г.

Така че, когато стоите на Хейбелиада днес, вие гледате място, свързано с морска образователна традиция, която се простира назад до 1773 г.

Повече от два и половина века.

Това е изключителна мисъл.

И можем ли да влезем вътре?

Това беше леко разочароващата част от моето откритие.

Можех да видя историческия военноморски комплекс...

но не можех да вляза в premises.

И може би това е част от това, което прави мястото толкова интригуващо.

Отвън сградите ви дават само поглед.

Реалните истории остават зад стените.

Старите класни стаи.

Двореците.

Пространствата, в които поколения морски ученици са изучавали някога.

Местата, където са се провеждали церемонии и военни рутини.

Днес посетителите не трябва да предполагат, че военноморският комплекс е свободно достъпен. Историческите училищни терени не са обикновен музей, отворен за неограничено публично изследване.

И така, аз стоях отвън.

Гледах навътре.

И си въобразявах.

Въпросът на Ниобе

Изведнъж се замислих:

Ако можех да пътувам обратно на Хейбелиада през 1855 г., какво щях да видя?

Ще маршируват ли кадетите?

Ще крещи ли морски офицер прикази?

Ще изучават ли учениците навигация в класна стая?

Ще чака ли плавателно съдо отдолу?

Ще изглежда ли островът напълно различно?

И може би най-увлекателното от всички:

Какво би помислил един от тези млади кадеты, ако внезапно можеше да види Хейбелиада днес?

Велосипедите.

Кафенетата.

Фериботите.

Посетителите, правещи снимки.

И хора като мен, стоящи отвън на старото му училище, чудещи се за неговия живот.

Сграда, която отказва да стане просто паметник

Това е това, което обичам в Истанбул.

Можете да минете покрай сграда, мислейки си, че тя е просто стара.

След това откривате датата ѝ.

1773 г.

И изведнъж сградата става врата към друг свят.

Военноморското училище на Хейбелиада не е просто османска сграда.

То представлява векове на променящо се военно образование, технология, военна дисциплина и живот до морето.

И макар да не можех да вляза, можех да стоя отвън и да позволя на въображението да направи останалото.

Пътешествието на Ниобе с Travel Inn Turkey продължава.

Понякога най-увлекателните места не са тези, в които можем да влезем.

Понякога са тези, които ни карат да спрем...

**погледнем...

и се чудим.**