Днес Ниобе проследи още една следа от християнството през Истанбул — и откри, че понякога историята не изчезва. Тя просто си сменя дрехите.
Моят списък с християнски места в Истанбул става опасно дълъг.
Всеки път, когато мисля, че съм достигнал края, друга църква, друг светец или друга византийска история сякаш шепне: „Все още не си приключил."
Затова днес тръгнах да търся светците Сергий и Вакх.
Днес повечето хора познават църквата като Кючук Аясофия — Малката Света София. Сега тя е джамия, но щом прекрачиш прага, веднага си спомняш, че тази сграда е живяла няколко живота.
И какъв живот е това!
Църквата „Свети Сергий и Вакх" датира от VI век, по време на управлението на византийския император Юстиниан I. Сградата е завършена около 536 г., въпреки че учените все още спорят за точната ѝ дата и предназначение.
Юстиниан, разбира се, е императорът зад великата Света София.
Но преди да стигна до известния гигант до мен, открих тази по-малка, много по-интимна сграда.
И внезапно разбрах защо я наричат Малка Света София.
Сравнението не е само във размера. Сградата има забележителен централен план с купол, възвишаващ се над осмоъгълно разположение на колони. Архитектите ѝ експериментирали с форми, които скоро биха насочили византийската архитектура към Fascinating нови посоки.
Чувстваше се почти така, сякаш бях влязъл в лаборатория на византийската архитектура.
Освен това — много красива лаборатория.
Най-добрият съвет, който мога да дам на един любопитен пътник, е:
Не просто влизай и оглеждай. Гледай нагоре.
Вокруг интериора има нещо, което веднага ми привлече вниманието — древен гръцки надпис, преминаващ през архитектурното украсяване.
Надписът почита император Юстиниан, императрица Теодора и светец Сергий.
И ето го той.
Думи, издълбани в камъните преди повече от хиляда години.
Стоях там и си мислех колко ли хора трябва да са гледали тези същите букви преди мен.
Императори.
Свещеници.
Молещи се.
Пътуващи.
Хора, живели и починали в Константинопол.
А сега аз, Ниобе, опитваща се да разбера какво са искали да кажат на бъдещето.
Защо Сергий и Вакх?
Сергий и Вакх традиционно се помнят като римски войници, които станали мъченици заради християнската си вяра.
Според преданието, свързано с Юстиниан, двамата светци имали особено важна връзка с императора. Легенда гласи, че се явили във видение, свързано със съдбата на Юстиниан, и помогнали да се докаже невинността му. По-късно, след като станал император, Юстиниан ги почетъл, като основал църква, посветена на тях.
Било всеки детайл от историята част от историческите факти или от легендата, едно е сигурно:
Юстиниан искал тези светци да бъдат запомнени.
И той построил нещо изключително в тяхна чест.
Днес не ходех през действаща византийска църква.
Посещавах джамия.
Сградата била превърната в джамия по време на Османския период, като преработката обикновено се датира към края на XV или началото на XVI век. Добавени били ислямски елементи, включително михраб и минбар, докато византийската структура на сградата останала непроменена.
И това е една от нещата, които обичам в Истанбул.
Сградата не прави така, сякаш е съществувал само един глава.
Християнството все още е тук.
Ислямът е тук.
Византийската империя е тук.
Османската империя е тук.
А и модерният Истанбул също е тук.
Всички заети с едно и също пространство.
Всички оставили нещо зад себе си.
Започнах да осъзнавам, че следването на християнството през Истанбул не е просто посещение на църкви.
Това е внимателно гледане.
Един надпис.
Една колона.
Един оцелял архитектурен детайл.
Една бивша църква, която вече е джамия.
Един манастир, скрит зад модерна улица.
Едно име, оцеляло дори когато сградата сменила функцията си.
Малката Света София ме напомни отново за това.
Християнското минало не винаги ти се представя пред очите с голям знак, който казва:
„Ето ме!”
Понякога трябва да погледнеш над главата си.
Понякога трябва да прочетеш камъка.
Понякога трябва да попиташ какво е била една сграда, преди да стане това, което виждаш днес.
А понякога просто трябва да стоиш тихо в средата ѝ и да си представиш.
Така, днес дойдох, за да науча повече за светците Сергий и Вакх.
Отидох с друг въпрос:
Колко християнски следи все още ме чакат в Истанбул?
Отговорът, съден по бележника ми, е:
МНОГО.
Списъкът ми е дълъг.
Много дълъг.
И имам усещането, че Ниобе ще следва тези следи доста време.
В крайна сметка, Истанбул е събирал истории почти две хиляди години.
А аз едва започнах да ги търся.
Следваща спирка?
Е...
Ще трябва да последваш Ниобе, за да разбереш.