Неочакваното откритие на Ниобе

Света Евфимия в Хиподрома на Истанбул

Някои открития са планирани.

Други просто се случват.

А понякога най-вълнуващите места в Истанбул са тези, които никога не сте искали да откриете.

Това точно се случи с мен един прекрасен ден, докато се разхождах из Хиподрома на Константинопол.

Не търсех църква.

Не следвах историческа карта.

Дори не бях в търсене на друг византийски паметник.

Просто видях приятел, седнал близо до оградата, и реших да подойда и да го поздравя.

И тогава забелязах това.

Малък знак.

Едно име.

Света Евфимия.

Спрях.

За миг шумът на съвременния Истанбул сякаш изчезна.

Стоях там, внимателно четейки информацията, опитвайки се да разбера какво е скрито под краката ми и около мен. До този момент бях минавал покрай това място, без наистина да го забележа.

Колко ли други хора са направили точно същото?

Всеки ден местни жители, посетители и туристи преминават през Хиподрома. Те правят снимки на древните паметници, ходят между обелиските, посещават Синята джамия и Айя Софиа и продължават пътя си.

Но тук, почти тихо, имаше още един разказ на Константинопол.

Разказ, който много хора може би никога няма да забележат.

Седнах и си въобразих миналото

Времето беше прекрасно, така че за малко седнах на близката ограда.

И изведнъж започнах да си задавам един прост въпрос:

Какво беше това място, преди да стане археологически обект, обграден от съвременния Истанбул?

Беше трудно да си го представим.

Днес хората минават покрай него, носейки пазарски торби, държащи камери, проверявайки телефоните си и търсейки следната си дестинация.

Но преди векове тази област беше част от Константинопол.

Хиподромът беше едно от големите обществени и церемониални пространства на византийската столица. Наблизо се издигаха дворци, църкви и други сгради, свързани с имперския свят.

А Света Евфимия имаше своя собствена забележителна история.

Оцелялата структура първоначално беше част от дворцов комплекс и е свързана с двореца на високопоставения чиновник Антиохий. Нейният централен приемствен зал по-късно беше превърнат в църква, посветена на Света Евфимия.

Изведнъж малките археологически останки пред мен вече не изглеждаха малки.

Те принадлежеха към много по-голяма история.

Света Евфимия ме върна към друг Истанбул

И тогава си спомних нещо.

Уже бях посещавал друга църква, посветена на Света Евфимия.

Не тук.

На азиатската страна на Истанбул, в Кадьой.

Тази спомняне изведнъж свърза две различни части на града за мен.

Една Света.

Две страни на Истанбул.

Две различни места.

И векове история между тях.

Историята на Света Евфимия е дълбоко свързана с Халкедон, днешния Кадьой. Първоначалното ѝ светилище беше там и нейният култ стана особено важен след Събора в Халкедон през 451 г. По-късно, през VII век, мощите ѝ бяха пренесени в Константинопол и бяха поставени близо до Хиподрома.

Погледнах отново останките.

Сега не гледах просто камъни.

Гледах връзка между древен Халкедон и Константинопол.

Между азиатската и европейската страна на днешния Истанбул.

Между Истанбула, който познавам днес, и Константинопола, съществувал преди много векове.

Църква, скрита пред очите

Най-много ме впечатли колко лесно можеше да се пропусне.

Нямаше величествен вход, обявяващ:

„Тук стои важна византийска църква."

Нямаше огромен паметник, доминиращ хоризонта.

Само археологически останки, знак, околните улици и хора, продължаващи със своето.

Но това място някога имаше огромно религиозно и историческо значение.

Църквата стана Църквата „Света Евфимия" в Хиподрома, известна на гръцки като Ἁγία Εὐφημία ἐν τῷ Ἱπποδρομίῳ.

Преживя драматични периоди от византийската история, включително иконоборческата криза, по-късни реставрации и латинското завладяване на Константинопол. Археологическите разкопки в крайна сметка разкриха важни останки от църквата и фрагменти от нейната средновековна фрескова декорация.

Обектът беше повторно открит археологически през XX век. Разкопките започнаха след като бяха идентифицирани останки и фрески в района, с допълнителни изследвания през 40-те и 50-те години на миналия век.

А аз я открих просто защото отидох да поздравя един приятел.

Неочакваните открития често са най-добрите

Усмихнах се.

Това беше точно типът откритие, което обичам в Истанбул.

Можеш да планираш цял ден.

Можеш да подготвиш маршрут.

Можеш да маркираш всеки известен паметник на картата си.

И тогава Истанбул внезапно ти дава нещо, което не си търсил.

Малък знак.

Забравена руина.

Древна църква.

История, скрита зад модерна ограда.

Онзи следобед Света Евфимия стана още едно неочаквано главно в моето пътешествие през Истанбул.

Бях дошъл просто да поздравя.

Вместо това се оказах седнал до Хиподрома, въобразявайки императори, дворяни, поклонници и богомолци, които някога са минавали през същата част на Константинопол.

И продължих да мисля за хората, минаващи покрай мен.

Колко ли знаят какво има тук?

Колко ли са спрели да прочетат знака?

Колко ли ще минат просто покрай него?

Може би това е това, което прави Истанбул толкова изключителен.

Неговата история не винаги стои пред вас като великолепен паметник.

Понякога тя чака тихо.

Понякога трябва да забележите малък знак.

Понякога трябва да спрете.

А понякога, като Ниобе, просто трябва да сте на правилното място в правилния момент.

Друго откритие. Друга история.

Когато най-накрая се изправих и продължих разходката си, знаех, че това не е края на историята.

Това беше началото на една нова.

Уже бях срещнал Света Евфимия на азиатската страна на Истанбул.

Сега я срещнах неочаквано отново до древния Хиподром.

Две места.

Две страни на града.

Една забележителна византийска история.

И отново Истанбул ми напомни, че най-добрите открития не винаги са тези, които планираме.

Понякога...

градът открива историята за нас.

А тази стана още една история за Ниобе.