Католическите църкви на стария Пера

Откриване на латинското наследство на Истанбул с Ниобе

В Истанбул има места, където историята не просто стои зад вратата на музей. Тя остава скрита зад стара фасада, в края на стълбище, вътре в двор или само на няколко крачки от тълпите по булевард „Истиклял".

Старото Пера е едно от тези места.

Днес Бейоглу е известен със своите кафенета, ресторанти, исторически жилищни сгради, галерии и живата атмосфера на улица „Истиклял". Но под този модерен ритъм се крие друго Пера — космополитен квартал, оформен от левантийци, европейци, дипломати, търговци и различни християнски общности.

Сред най-вълнуващите му следи са католическите църкви на старото Пера.

Така че, докато се разхождах по старите улици на Пера, реших да погледна отвъд известните забележителности и да откроя църквите, които тихо разказват друга глава от историята на Истанбул.

Това беше още едно откритие на Ниобе заедно с Travel Inn Turkey.

Пера: Където Истанбул се срещна с Европа

Историческият район, известен като Пера, се развил извън средновековното генуезко селище Галата и постепенно се превърна в един от най-космополитните райони на Истанбул.

От 17-ти и особено от 18-ти век насам, католическите институции станали важна част от пейзажа. Чуждите посолства, левантийските семейства, търговците и религиозните общности допринесли за трансформацията на Пера.

Католическото присъствие не било представено от една единствена общност или националност. Вокруг църквите и институциите на квартала могли да се открият италиански, френски и други европейски връзки.

Дългата ос на квартала била Гранд Рю дьо Пера, днешната улица „Истиклял". Две особено важни католически параклисни църкви в крайна сметка се превърнали в ориентир на този пейзаж: Санта Мария Драперис и Свети Антоний Падуански. Историческите изследвания също така поставят Доминиканската църква „Свети Петър и Павел" в близката Галата в рамките на по-широкия католически пейзаж.

За съвременния пътешественик тези църкви предлагат нещо специално: възможността да преживеете Истанбул не само като османски и византийски град, но и като място на среща на средиземноморските и европейските култури.

Санта Мария Драперис: Църква, скрита под „Истиклял"

Мое първо откритие е едно, което лесно може да бъде пропуснато при разходка по булевард „Истиклял".

Църквата „Санта Мария Драперис" се намира на номер 215 по улица „Истиклял", но самата църква се достига чрез спускане по стълбище от булеварда.

Тази малка промяна в нивото създава напълно различна атмосфера.

Произходът на католическата общност, свързана със Санта Мария Драперис, се връща към 16-ти век. През 1584 г. Клара Мария Драперис дарява къща и капела на францисканските наблюдатели. Капелата по-късно била разрушена от пожар, а общността се преместила в Пера. Църквата претърпяла няколко бедствия през вековете, преди да бъде възстановена през 1769 г. след пожара от 1767 г.

Намирам тази история особено вълнуваща, защото историята на църквата е също така и история на оцеляването.

Пожар след пожар, възстановяване след възстановяване, католическото присъствие продължило.

Вътре църквата има трикорабна конструкция, сводест таван и главен олтар, свързан с историческата марианска икона, дарена от семейство Драперис. Входът от булевард „Истиклял" е особено отличителен със своето стълбище и неокласическа обработка.

Лесно е да минете покрай този вход, без да осъзнавате, че една от историческите католически църкви на Истанбул се намира точно под оживения булевард.

И точно затова обичам да изследвам Пера.

Понякога най-интересните открития са тези, които почти пропускате.

Свети Антоний Падуански: Ориентирът на католическия „Истиклял"

Няколко метра по-нататък по улица „Истиклял", друга църква веднага привлича вниманието.

Църквата „Свети Антоний Падуански" е една от най-разпознаваемите католически забележителности на Истанбул и най-голямата католическа църква в града.

Църквата, която виждаме днес, датира от началото на 20-ти век. Строителството започнало през 1906 г., а настоящата базилика била завършена през 1912 г. Тя е проектирана от архитектите Джулио Монджери и Едуардо де Нари във венециански неоготически стил, отразяващ силната италианска връзка на католическата общност в Пера.

Но историята на Свети Антоний в Пера започнала много по-рано.

По-ранна църква, посветена на Свети Антоний, била основана през 18-ти век. Общността по-късно възстановила църквата след големи пожари и урбанистични промени. До началото на 20-ти век растящото католическо население изисквало много по-голяма сграда, което довело до монументалната базилика, която виждаме днес.

Стоейки пред червената килийната църква, не мога да не си помисля колко драстично се е променило Пера.

Пролетват трамваи.

Посетители правят снимки.

Магазини и кафенета заобикалят църквата.

И все пак базиликата продължава да пази паметта за друг Истанбул — Истанбул, в който италианските, френските, левантийските и други европейски общности били неотменна част от квартала.

Италианският характер на Свети Антоний

Архитектурата на Свети Антоний разказва част от историята, дори преди да влезем вътре.

Венецианският неоготически дизайн, червената тухлена фасада и монументалният мащаб я отличават от много други исторически места за поклонение в Истанбул.

Църквата била тясно свързана с италианската католическа общност в Истанбул. Нейното развитие също отразявало променящата се политическа и социална важност на италианското присъствие в града през късния османски период.

Има също така интересна връзка с папа Йоан XXIII, който служил като посланик на Ватикана в Турция, преди да стане папа и да проповядва в Свети Антоний в продължение на много години.

За посетители, заинтересувани от религиозна история, архитектура или мултикултурната история на Истанбул, Свети Антоний предлага няколко истории едновременно.

Извън Пера: Свети Петър и Павел в Галата

Моето пътуване не трябва да спре на булевард „Истиклял".

Спускането надолу към Галата води до друга важна католическа църква:

Църква „Свети Петър и Павел", Истанбул.

Въпреки че технически се намира в Галата, а не в Пера, църквата принадлежи към същия по-широк исторически пейзаж на латинските католически общности на Истанбул.

Заедно със Санта Мария Драперис и Свети Антоний, тя формирала част от мрежата от католически параклиси, обслужващи левантийското население на района. Историческите източници описват тези църкви като важни параклисни центрове в рамките на католическия пейзаж на Галата и Пера.

Това е една от причините да препоръчвам изследването на Пера и Галата заедно.

Границите на днешната карта не непременно са границите на историческата история.

Свети Бенуа и по-широкото католическо наследство на Галата

Друга важна спирка в по-широкия квартал е църквата „Свети Бенуа" в Каракой.

Свети Бенуа принадлежи към по-общата история на католическия и левантийския Истанбул и ни напомня, че латинското присъствие никога не било ограничено до една единствена улица.

При изследването на тази част от Истанбул е вълнуващо да се движи между църкви, бивши чужди институции, исторически хани, жилищни сгради и стари търговски улици.

Всеки от тях разкрива друга част от една и съща космополитна история.

Защо са важни католическите църкви на старото Пера?

За мен тези църкви са важни не просто защото са религиозни сгради.

Те помагат да се обясни как Истанбул се превърна в една от великите световни точки на срещата на културите.

Старото Пера било оформено от:

• Османското общество
• Левантийски семейства
• Италиански и френски общности
• Европейски дипломати и търговци
• Католически религиозни ордени
• Гръцкоправославни общности
• Арменски общности
• Еврейски жители и бизнеси
• Международна търговия и културен обмен

Църквите остават физическо доказателство за тази мултикултурна среда.

Те също така демонстрират как религиозните сгради се адаптират към променящия се град — оцелявайки пожари, земетресения, преустройства и демографски промени.

Различен начин за изследване на булевард „Истиклял"

Повечето посетители разхождат булевард „Истиклял", гледайки магазини, исторически сгради, кафенета и прочутия червен трамвай.

Но Ниобе предлага нещо различно.

Погледнете нагоре.

Тогава погледнете зад фасадите.

Погледнете по страничните улици.

Забележете старите жилищни сгради.

Следвайте стълбищата.

Търсете църквите, скрити зад порти и дворове.

Пера става много по-интересно, когато спрете да третирате улица „Истиклял" просто като търговска улица и започнете да я четете като исторически пейзаж.

Откритието на Ниобе в Пера

Когато продължих да се разхождам през Пера, осъзнах, че католическите църкви не били изолирани паметници.

Те били части от много по-голяма история.

Санта Мария Драперис разказва история на францисканското присъствие, преданост и оцеляване.

Свети Антоний разказва историята на италианската общност и трансформацията на Пера в началото на 20-ти век.

Свети Петър и Павел свързва историята с историческото католическо присъствие на Галата.

А Свети Бенуа добавя още една глава към дългата история на католическите институции около Златния рог и Галата.

Заедно те създават вълнуващ маршрут през по-малко познатата страна на Истанбул.

Това е видът Истанбул, който обичам да откривам — не само паметниците, които всички познават, но и историите, скрити на видно място.

Идете с мен и нека открием друг Истанбул.

Ниобе_

Travel Inn Turkey